Пръстена на живота
От ужас грохнал е денят,
по който стъпват великаните,
но замъкът на твойта плът
ще изцери на звяра раните.
Брилянтен облак е духът,
във който ти и той отплавате,
а мойте черни знамена
ще се разкъсат над океаните.
Безмислена е младостта,
която лесно получаваме,
в сребро скован ни е срамът,
в смъртта и него ще оставиме.
Димитър Воев
.jpg)
0 коментара:
Публикуване на коментар