СТРАТЕГИЯТА НА ПОДЛОСТТА

Стратегията на подлостта
Прегриза като молец късче време,
намери ме и в шепа се изкиска.
Пълзеше ловко тук, около мене,
с усмивката на непорочна истина.
Облиза се зад бялото ветрило,
а пръстите й бяха с цвят на сяра.
Разтече се мигът като червило,
а аз все повече и повече й вярвах.
Показа ми тунел със двойно дъно,
подведе ме и влязох смело вътре.
Изпи кръвта ми бързо и си тръгна...
Забравих вече що е цвят на сутрин –
пред мен е тъмна нощ – като мастило -
и няма изглед слънце да изгрее.
А тя навярно вее пак ветрило
пред друг наивник. И така живее.
elenabili (Елена Биларева)