ВЪРКОЛАК

Върколак
Облечено във синкава мъгла,
която стича се по тялото безкръвно,
прокрадваше се времето едва
и дебнеше то свойта плячка стръвно.
От детството отмъкна свободата.
От младостта откъсваше моменти.
От зрелостта открадна тишината.
На старостта остави само ленти.
Изпиваше на глътки красотата.
A здравето то сграбчи без да пита.
На връзките изцапа простотата -
на жертвите последната защита.
Умът изгриза то със зъби хищни,
че бе вкусът му без претенция.
и тръгна си със улова си пищен,
след него само кротичка деменция.
streptococcus,