невидимо

 Невидимо

Човеците сме странни същества.
Все щастие мечтаем да намерим
и цял живот го търсим по света,
подмамени от купища химери,

че то е дар след много дълъг път -
зад девет планини, та чак в десета,
че битката  за него с гола гръд
за щерките е, и за синовете.

И падаме, и ставаме във транс
на нещо супернеобикновено,
а щастието, всъщност, тук, при нас,
невидимо живее, споделено

във цъфналия смях на две очи,
в трапезата, от Бог  благословена,
в две думи, от дълбокото дошли,
във лапа на приятел, но навреме.

ria