не ме е жал

Не ме е жал

За този свят
не ме е жал...
За него няма
 да заплача.
Аз своя път
 съм извървял...
Тепърва няма
да закрача!

Улисах се за мъничко
 и ето,
Животът ме отнесе
 в есента,
тъй както носи
 листа по полето
изпъденият вятър
през нощта...

Умират нации,
епохи
и култури,
така несигурен е
 този свят!
Просмукват го отрови
и жестоки бури...
И никога
 не чакаме обрат!

Как бързо
 прецъфтяват цветовете
и колко бавно
 и мъчителсно растат...
Изглежда в туй е
 смисълът на вековете
и водещият
в бъдещето път!

Нещата имат своя вечен ход...
Не можеш да го пренебрегнеш.
Родиш се, раснеш и създаваш плод.
И все в яремите си впрегнат!

Аз своя път до тук съм извървял.
И вече младостта изгубих.
Не знам дали в живота си успях?!
Но цял живот  добре се трудих.

О, няма, няма връщане назад!
Тук същността е в кръговрата.
Най-често след успеха идва пад...
Със две посоки е вратата!
2000 г. София
Hekredel (Христо Славов)