По женски без думи

По женски без думи

Не стой отвън на прага ми. Ела.
Събуй си трънените стъпки пред вратата ми.
Изчистих. До последната вина,
заплела паяжина по стената ми.

Изтупах мислите си - колко много прах!
Все още във очите ми е здрачно.
И от това са сълзите във тях -
усмихвам се. Не си мисли, че плача.

Душата си излъсках като нова.
Добра цена ще мога да ù взема.
Ти искаш ли я? Вече съм готова.
Очаквам само някой щедър демон.

О, прибери си ореола. И крилете.
Какво ще правят ангели при мене?
Така ужасно ми тежат ръцете ти,
защото съм ужасно съвършена.

hristam (Христина Мачикян)