на едно заядливо човече

  На едно заядливо човече...

Ти пак си застанал виновно пред мене
и гузно ме гледаш с нечестни очи...
Затънал си, братко, във блато отровно.
Кого заблуждаваш!... Поне замълчи...

За мен ти си бурен, ненужен в живота.
Ти тъпчеш с краката си своята чест.
Нечистата сила при нас те замота,
ти вече достигна до дъното днес!...

Пред нищо в живота ни ти не се спираш!
И искаш да бъдеш ти винаги пръв...
И хич не ти пука, очите одираш,
дори за да хвърлиш отровната стръв!

До чуждото гледаш ти да се докопаш!...
Това ли е смисълът в твоя живот?!
Ти можеш безгрижно човек да закопаш!
Щом можеш да вземеш узрелия плод...
 
Защо ти е чуждо на тебе Човешкото?
Дребнав егоизъм са твойте следи!
Презират те,  знаеш… Това е най-тежкото!...
О, тебе те свързват със много беди!

Аз зная, че твойта усмивка е глупава…
И никой не вярва на твоя бъртвеж!
В душата ти само ненавист е трупана...
И тя ще се махне, когато умреш!...
Hekredel (Христо Славов)