ПРИЯТЕЛСТВО
Защо така се случва много често -
привързваме се, с някой се сближим,
а след това раняваме се тежко
и нямаме кураж да си простим..
Защо така е? Кой ще отговори?
Защо е страшно да се раздадеш
на своите най-близки, скъпи хора?
Ах, как боли, когато разбереш,
че някой, на сърцето ти доверен,
внезапно и без срам те е предал,
оказал се подлец и лицемерен,
нелепо обичта ти проиграл.
Приятелството трудно се открива -
до него водят хиляди сълзи…
Защото всичко истински красиво
изстрадва се, преди да се роди.
Таня Минчева Чимбулева
.jpg)
1 коментара:
Ръка за прошка
Подавам ти я - ето на. Прости!
Протягам ти я, за да се покая.
За нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная.
Виновен съм за всичко. В този свят
единият все нещо съгрешил е,
единият - все нещо виноват...
И в този случай туй съм аз - прости ми!
Ти не прощаваш - гордост и тъга.
Вместо с любов, с ирония ме плисваш;
и моята протегната ръка
с празното пространство се здрависва...
Добре тогаз, ще си я прибера,
ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан, била с теб и добра,
но тази длан - била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане,
знай вече няма никога да спре
и да понечи твоята да хване!
Отблъснеш ли я днес, то утре как
ще хвърлиш мост помежду теб и мене?!
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш в цялата вселена!!!
(Д. Дамянов)
Публикуване на коментар