Танцувам с мойта черна дупка

Сърцето ми е празно и студено,
вселенската печал ме завладява,
от болка, скръб и спомени пленено,
небето се превръща в жалка плява.

Изригнала безцелно - хаотично,
тъгата ми захлупва хоризонта,
и се взривява, зла и невротична,
накълцана, сурова и отровна.

С крилата на скръбта си отпътувал,
при мойта черна дупка аз пристигам,
погалвам я, прегръщам я, танцувам,
окъпвам се във нея и заспивам...
Призрак