Истинското между двама...

Истинското между двама има само начало.

Без значение дата,

година някаква,

точен час -

всичко това се забравя.

Потъва в дебрите на паметта;

в страница от дневник, прелистена отдавна,

затваря се -

между други страници с толкова много начала...

Мигът, обаче, не забравяме:

проблясъкът внезапен;

думите, без дъх останали;

трепетът замаян;

... безкрайността на бягащото време след това;

състоянията, пренебрегнали обстоятелствата.

Истинското между двама като прокоба остава;

неподвластно на преминати години и пространства;

независещо от разстояния, прегради и ситуации;

като студенеещ белег, спомен от стара война,

стаен в болката на стих неизплакан.

Истинското между двама няма край -

скита край оградите като прокуден единак,

вие самотно след залеза.

Свещ запалва в празник закъснял.

Думи изписва в помъдряла тетрадка,

размътени от сълза прокапала.

И не търси.И не чака.

Просто знае, че нещо, някъде е останало.

Има го!

... И пред самотна чаша изпросва милост от душата си.

автор: Пламен Лакеров (thebigplucky)