Безследно


Изсипвах безшумни въздишки

по жужащи забравени спирки,

и все някъде някак се вплитах

в завеси от ажурени бримки.

А планът бе друг изначално -

да бъде животът ми сърф,

не спирка в измислен маршрут

или брънка в някаква схема.

Не е бунт глътката въздух,

последна е преди да замина.

Отказвам да бъда съхнеща,

бита по плота оформяна глина.

Ще остана само безследна

прашинка в студена камина,

където горях сред лавини

от живителни пръски след сърф.


автор: vilvar