ИЗТИЧА ВРЕМЕТО...
ИЗТИЧА БЪРЗО ВРЕМЕТОКАТО ВОДАТА...
МАЙ ИЗВЪРВЯН Е ВЕЧЕ
МОЯ ПЪТ.
МЛАДОСТТА ОСТАНА
НЯКЪДЕ В ДАЛЕЧИНАТА,
КЪСНО Е...
УМОРЕН, ОТИВА СИ ДЕНЯТ...
А ВРЕМЕТО НЕ ЧАКА,
ТО ВСЕ ВЪРВИ, ВЪРВИ...
НО ОТ НЕГО АЗ СЯКАШ
ИЗОСТАВАМ, УВИ...
ПОГЛЕЖДАМ
СЯНКАТА СИ ОТСТРАНИ -
СМАЛИЛА СЕ Е...
НА КАКВО СЕ НАДЯВАМ...
НО НЕ!
ПО ПЪТЯ ЖИТЕЙСКИ
АЗ ОСТАВИХ СЛЕДИ-
МОИТЕ ЧЕРНИ УГАРИ,
ПОСЕВИТЕ СИ ЗЕЛЕНИ...
И СМИСЪЛЪТ -
ВЯРАТА В ЛЮБОВТА!
ТЕ ЩЕ НАПОМНЯТ ЗА ПЪТЯ,
ТЪЙ ТРУДНО, НО С ПЕСЕН
ИЗВЪРВЯН ОТ МЕНЕ .
aza_9
0 коментара:
Публикуване на коментар