И почваш да си вярваш, че си жива...
Играеш пак сега на табла с времето,пространството във фризера затваряш,
опитваш се да сложиш крак на стремето,
но, свряла се във фурната, изгаряш.
Не знаеш откъде си, и коя си,
блуждаеш в лабиринтите си сиви,
дъждът понякога с любов те кваси,
и почваш да си вярваш, че си жива.
И, скрила се на хладно във пустинята,
подпираща земята да не падне,
отчаяно се луташ по пъртината -
но е нелепо, глупаво, напразно.
prizrak
.jpg)
0 коментара:
Публикуване на коментар