Публикувано от ДУЛЦИНЕЯ |

БОГ САМО ИМА ПРАВО ДА МЕ СЪДИ!

Нощта в стъклата пада тихомълком,
дъждът плющи по прашните первази,
към теб вървя, ала дали не сбърках,
че в мътните пороища нагазих.

Студено ми е, тъжно... наваля ме,
по тялото ми хладни тръпки лазят.
Ще можеш ли при теб, ако остана,
от бури и любов да ме опазиш?

Дали ще можеш тиха и порочна,
към теб да ме притиснеш доверчиво,
обърнал гръб на слънцето нарочно,
за да си с мен във дните ми мъгливи.

Когато във живота ми навъсен
сърцето ми тупти наполовина,
ще можеш ли цветя да ми накъсаш
за миг над теб светът, ако се срине?

Мечтата ми аз знам, не е нахалост -
дори минута само - с теб ще бъда!
И... ако я превърна във начало -
Бог само има право да ме съди!
: kadife