Обещание

Дойде, нахлу в душата ми самотна, разбуни моя дух сиротен. Вилня, бушува и горя... запали пак пожар от чувства. Но както тъй нахлу внезапно, така и тръгна си от там. И остави я – сама, разголена, опустошена, душата ми да страда пак така. Но няма да я дам на болката жестока... ще бъда силна, ще я победя...

И ето... ставам пак оная – с погледа непоколебим – не гняв в очите – плам, плам ще има в тях, за да изгарят всеки дръзнал да надникне в тях. Ставам пак оная – с плам в сърцето, ала оня плам с който да изгаря всеки дръзнал да нахлуе там. Ставам пак оная – безсърдечната, коравата, дръзката, прямата. Ставам пак оная – не жена, а камък.

Денивес