Моята душа

Погледнах през прозореца... тъмно, мрачно, хлад струи.Какво ли се надявам там да видя... но погледнах... пак... отново... Стреснах се от гледката и съжалих... не искам да поглеждам – не искай и ти...

Видях аз там... болка, огорчение, страх голям, но знаеш ли от какво ме заболя? Видях аз там... огромна самота...! Страшно прозвуча, аз зная, без глас тъмата изкрещя “САМА СИ” за пореден път в нощта. А исках да я няма, да я стъпча, да я махна... но уви... погледнах през прозореца... прозореца на моята душа.

А беше тя прекрасна, мила и добра. Усмихваше се без причина, щастлива беше тя...

Но случи се това – умря, погубиха я, потъпкаха я, поругаха я дори.

Как искам да се върне, да има лъч надежда в прозореца на моята душа...