Публикувано от ДУЛЦИНЕЯ |

НЕ СЪМ САМА

Не съм сама - до мен са страховете ми,
че някой ден ще се почувствам слаба.
Ще бъда виртуозен пир за враговете си,
които за сега в страхлива почит бягат.

Не съм сама - до мене са мечтите ми
останали неизпочупени от времето,
като хербарии закътани из дните ми
покрити от бележките с проблемите.

Не съм сама - до мен танцуват спомени
за щастия - реални, но отминали.
Затворя ли очи - бодливо ми напомнят,
че още в мен са, че не са изстинали.

Не съм сама - при мен е тишината,
която сгушила се е на скута кротко.
Не съм сама - нали дори и самотата
е вид присъствие в графата на живота?!
Марияна