Решетка
Пресякох пътя ти, а бе обречен,
душата ти в мен все нещо изгради.
Човек живее в онзи свят далечен,
със спомените в сърцето от преди.

Защо приятелю така постъпваш,
знам приятелството трудно се гради.
В душата за изгода само ли се вмъкваш,
оставяш рана в сърцето, дълго да кади.

Посяваш семенца, и вече ги не търсиш,
слънцето оставяш, нека ги гори.
Трудно е пожара да загасиш,
надеждата, последна в нас ще умори.

Не търся с редовете аз от никой сметка,
ще дам от себе си щом кажеш помогни.
сложи ли, човек пред себе си решетка,
друг за нея не бива да вини…
В.Й. 05.06.2011г
DIAD