За предателите и приятелите
Лутах се дълго сред бурени живи,
вплели отровно душата ми чиста,
шепнеха сладостно, а бодлите им диви
пиеха жадно, искаха всичко!

Бавно ограбваха, дърпаха, късаха,
впили до кръв своето его,
в сърцето умираха, а после възкръсваха,
прошка поискали безсрамно от него.

Ето усещам го, в гърдите пулсира,
въпреки болката не ще да помръкне,
понеже то знае, че там някой за него,
небето раздира, да го измъкне!
insight