Публикувано от ДУЛЦИНЕЯ |

Джезве с кафе

Сюжетът чака, ах, сюжетът чака
с масло и четка дух да му дадеш,
индиго щедро сипвайки във мрака,
сред който мисълта се скита пеш.

Навън сега са няколко фрагмента
възможни, а пък вкъщи е един,
но той ми стига. Див от сантименти,
седиш край мене, дързък и раним.

И тъй е бавна, нежна е и плавна
ръката, а милувките са жар.
Чета в очите притчи богоравни
и ги рисувам - блян върху кенар.

Да се рисува блян не е нелепо,
макар че липсва точният контур,
над който бдят желанията слепи
да бъда фея, ти пък - ангел щур.

Или пък дявол. Все едно, когато
умирам в страх, че може да си чужд,
на друга във прегръдките от лято
и клепките, обрамчени със туш.

Съвсем се губя в дирите на мрака.
И чакам да изгрее семпъл май.
Джезве с кафе привично да изтрака
из кухнята на общия ни Рай.
FlamencoDancer