Публикувано от ДУЛЦИНЕЯ |

Да ама Не

На облаците сивото горчи.
Тъгата пълни празната ми чаша,
но кой и каза, че съм жадна за сълзи
и как въобще и хрумна, че ще плача?
В усмивката ми греят сто слънца.
Защо да ги гася с куп хладни мисли
и от къде пък на къде боли дъжда,
щом после толкова животи се разлистват?
Не си познала , драга! Не и днес!
Душата ми прелива от обичане
и даже сто тъги да пресуша на екс,
ще си остана най-щастливото момиче,
защото - ами просто..., ей така,
понеже искам, а и знам... Да знам, че мога
с една усмивка да си оцветя дъга
и да превърна в слънце този твой измислен облак.
: Innocence