ЗАЩО ЛИ ДА ПЕЯ?
Нощта ми, пияната, легна да спи
и хърка ми – сдавено куче.
До нея, разплакан, чаршафът скимти –
самота, уви, му се случи.

Таванът май иска да слезе при мен,
какво го прихваща и него?
Портрет омърлушен и стенностуден,
намига: “Наздраве, говедо!”

Седя си и ръфам живота до смърт,
преглъщам го с малка ракия.
А столът до мене ме гледа на кръв,
остана без задник, горкият.

Опитвам да пея – поредният крах,
забравил съм ноти и думи.
Защо ли да пея? Нали осъзнах –
китара не свири без струни…
zefpet