ДЕМОНИ
От миналото демони ме смазват,
пристигат те в съня ми на тълпи,
душата наранената прегазват,
в очите ми забиват пак стрели,
с прогнилите си зъби гризат нерви,
кръвта ми я затлачват с блатна кал,
и вредом с мръсноноктите си черни
са бръкнали, изгарят със напалм
от детството ми спомени скатани,
зачеркват паметта ми с черен кръст,
нахвърлят се, отварят стари рани,
а после ме зариват с прясна пръст...
Останал съм без сили и не мога
могилата да срина ужасен,
събирайки ръце, пак моля Бога,
дано да ми отпусне още ден...

Посрещам всяко утро със надежда,
че всичко е останало в съня,
но демоните готвят нова среща,
започваща след края на деня...
zefpet