КЪСНО Е
Страннико коленичил пред мене,
хайде стани, аз не съм храм,
напразно спомняш старото време,
вече нямам какво да ти дам.
Страннико, сладки устни ли търсиш,
прощавай, моите и на мен горчат,
не остана сладост, която да вкусиш
пепел съм, а пепелищата мълчат.
Страннико, твъде дълго пиля се,
беше дъх от безброй ветрове,
в дъждове нейде тихо изля се,
далече от пясъчните ми ръце.
Страннико, моят свят преобърна,
аз не съм вече нежна мечта,
страннико, късно се върна,
аз вече съм затворена врата.
erga_omnes01