ДОЙДЕ МИ ДО ГУША! (bizcocho & zefpet)
Дойде ми до гуша от праведни,
от измислена ангелска глъч,
от безгрешници, всъщност нахранени
от човешката, живата плът.

Дойде ми до гуша от тихите,
но дълбоки и мазни води.
Непрестанно се ровят из дрипите
и си пишат заслуги, звезди.

Дойде ми до гуша от девствени,
само вятърът девствен е там,
от мъжете, почтените, честните,
за които не искам да знам.

Дойде ми до гуша от думите,
импровизирали обич в лъжи
за приятелства, сякаш, че другите
лапат цели рояци мухи.

Дойде ми до гуша от “даскали”
със съмнителен собствен морал.
Те начело са вечно изпраскани,
сякаш техен е божият граал.

Дойде ми до гуша от лигавост,
от превземки, фамилиарност, тъпнú,
от многото смрад, неестественост,
от липса на мисъл дори.

Дойде ми до гуша! Наистина!
От лъжите тук вече смърди.
Не признавам канони, измислени
от изпълнени с низост глави!