ВНИМАВАЙ КЪДЕ СТЪПВАШ !


Внимавай защото стъпваш върху късмета си. Тъпчеш го, затискаш го с кал и го превръщаш в отпечатък на своята собствена подметка, нещото което не поглеждаш. Всъщност, така и не разбрах вие хората срам ли ви е от подметките ви или какво. Що аджаба сте ги турнали там отдолу?! Мчи тъй де, аз щото само (е, най-вече) това виждам от вас. Та имате си жестоки подметки, наскоро гледах едни с пеперуди и цветя по тях. Ама как ще настъпваш тези красоти? И като се има предвид, че по принцип ходите по разни твърди настилки дето нищо не остава по тях. `Сяяяя` разбирам да ходехте по мека повърхност, тъй отпечатък поне ще оставите. Ама вие не, ходите си по отъпканото, не щете свой отпечатък да си сложите. Мен ако питате всеки сам трябва да си прави подметките. Нещо като подпис, освен дължината им (която не можете да си избирате сами, доколкото знам) ще си слагате и нещо по ваш избор, поне нещо в този живот изберете, преценете, да дадете своят отпечатък. Уж сте толкова големи пък какво, не виждате, не чувате, безлични сте ми честно казано. Аз ако бях толкова голяма, ехееееееееееееееееееееее. ААААААА забравиххххххх, основно ваше друго преимущество, мобилни сте бе, хора. Движите се! Въобще можете да стигнете докъдето си поискате, не като мен закотвени тук на едно място. Не че се оплаквам де. Е, малко гледката си е една и съща, ама вие така сечете, копаете и рушите че и от рутина не мога да се оплача.

- Алоооо, виждате и ме моля, вижте ме махам ви. Казах ви, слепи сте хора, слепи сте. Сигурно ще да е от височината ви.

-Ехооооооооооооо, виж ме, аз съм твоя късмет. - Нищо не вижда! Тюх `начи`, а ми се ходеше на разходка. Ама ся като се замисля де съм тръгнала и аз с хората, ще ме вземат ще ме смачкат и ще се радват, че са хербаризирали късмета си. Ей това е другото, което не мога ви разбера, защо искате да хербаризирате късмета си? Защо искате да го съхранявате? Абе развивайте го бре хора, вземете го, увеличете го, множете го, не го ограничавайте, не отнемайте от живината му.

Я да се скрия аз! Ми да, ще се скрия виж колко е лесно, просто ще се по прикрия малко, ухаааааааааа колко е лесно, просто махаш четвъртото си листо и вече си част от нежеланата маса. Простете посестрими, нищо лично, те така ви наричат.

Вижте ме, вече съм трилистна детелина!

Но под секрет, още нося късмет, стига да си го носиш сам!
JANET