Едно голямо ЗДРАСТИ да ви кажа, че и да попитам нещо, отговор може и да не получа, но съм си такава, все да питам. Дали ви се е случвало, да имате желание да напишете нещо, мислите, мислите и за нищо не можете да се захванете? Днес при мен е така, дари за гащички и кафе не мога ред да напиша. Реших да надзърна у фейса за някоя мъдра мисъл, попаднах на това.
Не трий сълзите си, изтрий хората които те карат да плачеш.
И тази.
Ако Бог ти е дал живот с много сълзи, то той е бил сигурен, че ти ще издържиш всичко.
Явно в каквото си настроение, на такива мисли попадаш, щото от вчера ми е едно плачливо, чак ми иде да ревна. По ми е лесно сълзите да изтрия отколкото хората, не че някои не ги изтрих, но има други които няма как. Той Бог е сигурен, но при мен капацитета на издържливост е на привършване. Щеше ми се да ми бе дал живот с минимум сълзи, тогава и аз щях да съм сигурна в неговото издържане.
Чудя се на него ли да се сърдя или на мен си, че късно осъзнах максимата...доброто никога не остава не наказано.....
Той дал обаче, аз взела, както казват, пито, платено.
Извинете ме за сълзливата тема, но обещавам все някога ще напиша една усмихната, стига да яхна такова настроение.
За сега си яхам метлата, бръмча като щура/защо като/ и чакам края на сълзите.
Приятна събота и не ми завиждайте за превозното средство, че не ми пука за цената на горивото