Отрова!
Дишам, копнея, чакам,
търся, но не намирам.
Крещя зловещо,
но звукът не излиза.

С тежък шамар
пропуквам тишината.
Този звук полудял,
бясно кънти в душата.

Не мога!Не трябва.
А искам отдавна -
Да мога! Да трябва.
Да сбъдна мечтата.

Гневната болка,
отвътре гнезди.
Метастази от нея,
разпръскват искри.

И тази отрова, ах...
...пълзи отвътре по тялото.
И крещи ли крещи. -
АЗ ЩЕ ЖИВЕЯ, А ТИ УМРИ!!!

BeZmUzNo