СКИТНИЦА В СЪНЯ


И тази вечер ще съм Сънебродница...
Ще скитам из забравените сънища.
Орисана от Лунната Магьосница,
ще преоткривам бледи, звездни пътища.
На твоята притихнала възглавница,
навярно ще забравя две сълзички...
По - бляскави от езерните капчици.
И парещи навярно...но мъничко.
Наметната със плащ от тънки облаци,
със пъстри чехли от дъга обута,
съвсем превърнах се във Сънебродница...
Единствено във сънища се лутам...
Не се буди! Ще се изгубя в Нищото.
Ще се разтворя някъде в Безкрая.
Така поне ме има...сънебродеща...
А иначе...А иначе , не зная...
caribiana