КЛЮЧА ОТ СЪРЦЕТО
Ключето ли? От моето сърце?
Отдавна е на дъното в морето.
Ръждясало е старото резе...
не можеш да достигнеш до сърцето.

Но и не трябва! Там е нищета!
Пустиня непристъпна, несравнима.
След лятото настъпва есента...
сега е вече непрестанна зима.

Вихрушки, мраз, дебели ледове.
Не го желай! Проклето е сърцето!
Не слушай жално, че така зове...
Ще съжаляваш после за което!

Не го желай! Върни се на брега!
Но той заплува сред вълни високи.
Решен от дъното да улови ключа,
се скри в водите тъмни и дълбоки.

Не го желай! Извиках, но уви...
Словата мои вихърът пресече!
Закапаха горчивите сълзи...
аз знаех...Няма да го видя вече!

Приседнах на брега и заридах.
Но изведнъж земята затрепери...
Вълна огромна в тъмното видях,
на гребенът и той-ключа намерил.

Пред мен застана с пламнали очи.
Сърцето ми със лекота отключи.
Във тъмното проникнаха лъчи...
и нещо, тъй, магическо се случи.

Сърцето ми отново заживя...
Разпукнаха се плодните дръвчета.
С любов спаси ти моята душа,
намирайки на дъното ключето!


: fenix