Самоприсъдност
Накажи ме за надеждата, мързела, и ината ми,
за всички дата, които съм подарила от глупост,
накажи ме за страха, за иронията, за добротата,
за това, че съм се продавала от лудост.
Накажи ме щом толкова съм била грешна,
че съм се влюбвала в тишината до себе си,
че съм се хранила от щедростта на съмнението,
и съм приспивала до бездомните мнения.
И после накажи ме за суетата, по-фалшива от пътя ми,
и за пътуването изкривило и малкото праведност,
накажи ме за пошлостта да съм странно свята,
да съм простилата и напълно непоправимото.
Накажи ме за танца изтънцуван без музика,
в лабиринт от сглобени набързо илюзии,
за болката от сладостта, че смъртта е незрима,
и че греха е там, където сме го изгубили.
А сега ме хвърли на вонящото сметище,
дето гарвани ровят незаровени трупове,
и ако там от очите ми пламнат огньове...
ти прости ми и най-малките глупости.
Izida