Навлякох си приятности

Незнайно как се случва, но отново
се пуснах в най-щастливи дълбини.
Угаждам си в детайли. И наволя
светът ми ренесансов се върти.
Земята чак докрай се разширява.
Изпълва с хоризонти сетивата.
Усмихвам се... Бих искала направо
вагон усмивки в космоса да пратя.

Над мен, под мен... Навсякъде небе...
Летя в ефира светловиолетов.
Не питам нито как или къде...
Из хаоса не гоня бързолети.
Понеже все избързвах със нещата...
Сега лениво всякак се скътавам.
Усещам се забавно непонятна.
Въздушна до тръпчиво своенравна.

Разперила ръце лежа на облак...
Не мисля никак... Не броя овце.
Не искам да сънувам, но не мога
щом в мен витае ангелско лице.
И някакси е хрупкаво и сладко,
часовникът на заден ход да движи...
До купичката с кедровите ядки
блаженства котешко безгрижие.

Пространно е... И шеметно красиво.
Приятност след приятност
ме налазват.

И знам, че Любовта не си отива...
И дните ми и нощите ще пази.

Naransina