ЩЕ СВЪРШИШ
Ще свършиш, окаян Животе.
Защо ми се правиш на вечен?
И клопки, и жалки комплоти
подминах по пътя обречен.

От тебе отпивам на глътки,
за мене си слаба ракия.
Миришеш на нещо безпътно,
в лице си – почти гювендия.

Добре де, подсмихвай се нагло.
Какво ли отново замисли?
Не, няма да вляза във стадо –
самотни са моите писти.

Един ден и с теб ще привърша,
тъй както с онази ракия.
Гръбнака ти зъл ще прекърша
и квит ще сме! Сипвай да пием!
zefpet