ЖЕНАТА-ЧУДОВИЩЕ!
Ще ме помниш, когато в студената
си прегръдка те завие нощта...
Ще се сещаш за мен... наранената,
дето плува в море от тъга...

Ще се топлиш с горещите спомени,
с недоверие ще търсиш следи...
Ще ти липсвам и в думи отронени
от безсилие ще рониш сълзи...

Ще се молиш за доза... спасение,
вътре в теб ще живее страстта...
Ще крещиш... не видял избавление,
не успял да разтвориш крила...

Ще ме носиш в сърцето-проклятие,
ще се криеш при други жени...
Ще ме виждаш в съня си-разпятие,
на което любовта ни виси...

Ще ридаеш проклинащ съдбата си,
с алкохол ще маскираш нощта...
Не доказал дори правотата си,
ще посрещаш самотен деня...

ще живееш без смисъл за бъдеще,
ще потърсиш приют при смъртта...
Не, не съм аз жената-чудовище,
аз съм просто... наранена жена!
: fenix