Пред всички
Ето, аз се изправям пред всички,
не желая студен постамент,
след миражите вече не тичам,
аз живея във всеки момент,
за да помня цвета на небето,
за да чакам размах на крила,
да се радвам на малкото цвете,
аз съм шеметен връх на стрела
и пронизвам на звяра очите,
за да крие лице в слепота,
аз съм тайнствен суров заличител,
от стрелите ми бяга смъртта
и настъпвам дори и уплашен,
като вълк към Луната аз вия,
като бурята в малката чаша
в унисон съм със всяка стихия
и прекършвам, но сухите вейки,
разпознах свежестта на тревата,
над скалите и голите вейки
прелетя през нощта самотата,
бе пронизана точно в сърцето,
неотдавна изпратих стрелата,
за да помним, че всичко отнето
е присъда за кръв непролята...
Ето тук съм, изправен пред всички,
за да видите мойто лице
и след стихове, дръзките, тичам,
не от камък е мойто сърце,
но ще чакам до сетната
дата,
моят дом не е целият
свят,
аз отдавна преминах
чертата,
няма връщане, няма
назад.
stormbringer