Наказана
Захвърлих всичките съмнения по тебе.
И нощите – безмислено безсънни.
Накъсах всички подозрения след мене,
да ги втъка във вехтите ти рани.

Навън изгоних любовта – по нощница –
дано най-сетне изброи звездите.
Захвърлих огледало по прозореца –
със него дяволът дано да си отиде.

Изгоних котката на покрива –
не може ни за миг да се изтрае.
А там коминът пъшкаше сърдито.
И вятърът със него си играе.

Вратата ли?! Кога съм я заключвала?
Понякога заяжда старата й брава.
Дано не се наложи да я сменям –
резетата залостват здраво, ако трябва...

Разкъсах паяжината – разпъната виси,
като на кръст - проказа в ъгъла.
А масата съвсем е подивяла –
танцува валс сред стаята със празната ми ваза.

Разчупих всички ледчета от формата
И дълго ги налагах по очите си.
Това заспиване навярно ще ми струва скъпо –
защото скривам с тях сълзите си...

А вън, във тишината на нощта
снегът се сипе – сякаш че тирада -
от празни обещания и мисли,
от трудни граници вместо преграда.

Затрупа всичките ми оправдания.
И всички опити от теб да се откажа...
Нозете ми отдавна са оттекли,
от ходене по тебе. От Бога и от теб – наказана -

... да изкупувам чуждите вини и грешки.

nella_gold