В ТАКАВА РОШАВА НОЩ СЪМ ГОЛА БЕЗСЪНИЦА


Пак развърза косите си тази рошава нощ.

Разсъблече се нежна фантазия.

По раменете и гладки - пътеки за някъде,

потекоха мисли неслучени.



Нощта ги прегърна, в задушаваща хватка,

и ги сви - до зародиш в илюзия.

Тишината проплака... В незатихваща болка,

да попие във мрака се молеше.



Появи се надеждица - тънка до скъсване,

едва се крепеше - пробудена.

Настаниха се сенки, от поредно очакване,

разкъсали воал за приспиване.


В такава рошава нощ съм гола безсъница.

Всяка стъпка навън е пробождане.

А ръцете крещят, все към тебе, за случване,

но... само себе си мога да чуя!


: Jullie