ГРЕШКИ
В живота си правех грешка след грешка.
Със сълзи заплащах всяка усмивка
Да бъда виновна сякаш привикнах
и даже да дишам цената си плащах.

Казвах - ,,прости ми'' за всяка надежда
поникнала тайничко някак в очите,
цедила до последната капка душата
и пак не намерила мястото свое.

Защо ли? - се питах. Щом вярата вече
с отдавна забравена стара молитва,
приспиват отколе с вина във сърцето
и будят се нощем от шума на звездите.

Така си отива животът ми смешен...
След дните - година, след вината - вина
за къшейче ,,хлебец'' подхвърлен накрая
врага си обиквах, но себе си не!
aneta_kz