... а е мъртва есен
Приседнало зад плачещата сутрин,
нещастието бавно се съблича,
гримирало противната си мутра,
на тебе ужасяващо прилича,
безлично, апатично, виртуално,
с парченца кал изпръскало зората,
отчайващо, сърдито, менструално,
награбило и блудствало с росата...
Нещастието, призрачна въздишка,
пак те пронизва, иска да заплачеш,
разтегнало се в уродлива нишка,
то като тебе всъщност е сираче,
ухилва се, до ужас е нахално,
раздира с мръсни нокти твойта песен,
сърдито, безобразно, иреално,
напомня пролет, а е мъртва есен...
prizrak