ЧЕРНА ДУПКА
Премного думи – хвърлени нахалост са.
Кому са нужни нечуваеми?
Отлитат надалече с вятъра
и пусто пак е във душата ми.

Душата ли? Та тя е дупка черна.
Поглъща радост, но не ми я връща.
И тази дупка някак страшно зейна.
Аз чувствам, че и мене тя поглъща.

Смрачава се. Душа съм, нямам тяло.
Искам любовта ти да погълна,
но осъзнавам – то се е видяло –
черната дупка нивга не е пълна.
Nemezida