ЕДНА И СЪЩА ГРЕШКА ПОВТАРЯМ

Досадно е. Повтарям една и съща грешка и ...само който е минал през същото, ще ме разбере. Една и съща грешка, един и същи сценарий, един и същи актьорски състав. Сякаш нещо ме тегли наобратно. Вървя срещу себе си. Срещу принципи и ценности. Като омагьосана.

Защо така се получава? Това карма за изчистване ли е? Не-научен докрай урок? Само-разрушителна сила, която живее в мен? Защо се вкарвам в един и същи филм, чийто край ми е известен до болка?

От няколко дни тези въпроси са ми на дневен ред. И за да е по-весел купона, по едно и също време аз и още една моя приятелка, изживяваме същото. Това, обаче, ми помогна да видя отстрани по-пълна картинката. И реших да (метна) грешката ..замислих се какво я отключва. Откъде започва всичко? И осъзнах, че към днешна дата в зората на много от събитията в живота ми е телефонът (мобилния). Откакто той се появи, много неща се промениха. Щом всичко оттам започва, от един телефонен звън. Тогава, знам какво да правя. Седнах и смених имената на всички, замесени в моя филм. Сложих какво ли не? Все неща, които да ме подсещат, щом телефонът звънне. И така вместо Марийка, Гошко и Петранка, в телефона ми се срещат *Life is short. I like simple. Proud of me. Дали е умно или не? Дали ще проработи? Нямам си никаква идея. Обаче, го дължа на себе си. Искам да мина в по-горен клас. И други грешки да правя.

Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали, е казал Айнщайн.



Живота е кратък.Предпочитам го просто.Гордея се със себе си.