НА ДЪНОТО

НЯКОИ СЕ ОПЛАКВАТ, ЧЕ СМЕ СТИГНАЛИ ДЪНОТО. ЗАЩО?! ТАМ СИ Е ДОБРЕ! НИКОЙ С
НИЩО НЕ ТЕ ЗАПЛАШВА, НЕ ТИ ЗАВИЖДА, НЕ ИСКА ДА ТЕ ИЗМЕСТИ ОТ МЯСТОТО, КОЕТО
ЗАЕМАШ В ЖИВОТА. ТАМ ВСИЧКИ СМЕ РАВНИ!
НО, КОГАТО РЕШИШ ДА ИЗСКОЧИШ ПРЕЗ НЯКОЯ ДУПКА НА ПОВЪРХНОСТТА, ИЗВЕДНЪЖ ТЕ
ПОМИТАТ ВЪЛНИТЕ НА ЗЛОБАТА, АЛЧНОСТТА И ПОДЛОСТТА. ПОЕМА ТЕ ВИХЪРЪТ НА
ОТЧАЯНИЕ, ЧЕРНО НЕДОВЕРИЕ, ОТЧУЖДЕНИЕ И С ВСЕ СИЛА ТЕ ТРЪШВА НА ЗЕМЯТА. ТОГАВА
БЪРЗАШ ДА ДОПЪЛЗИШ ДО ЧЕРУПКАТА СИ, ДА СЕ СВИЕШ ГОЛ И ЗЪЗНЕЩ, И... ДА ЧАКАШ.
КАКВО?! ДОКОГА?!
И ОТ ДЪЛГОТО, БЕЗНАДЕЖДНО ОЧАКВАНЕ НА НЯКАКВО СЛУЧВАНЕ, ЗАПОЧВАШ ДА СИ
ИЗМИСЛЯШ СВОЙ СВЯТ. СВЯТ, В КОЙТО ХОРА И ЖИВОТНИ ЖИВЕЯТ В МИР И ХАРМОНИЯ.
НО КАКТО СИ СЕ УНЕСЪЛ В МЕЧТИ, ЕДИН БЕЗЦЕРЕМОНЕН КРАК НАСТЪПВА ЖАЛКАТА ТИ
ЧЕРУПКА И ТИ - ОСТАНАЛ НЕЗАЩИТЕН, СЕ ГМУРВАШ НА СПАСИТЕЛНОТО ДЪНО. НА ДЪНОТО,
СТАНАЛО ОЩЕ ПО-ДЪЛБОКО И УЮТНО...
Аза 9