ДО КОГА
Имах нужда, но теб, все те нямаше...
Всяка нощ, аз оставах сама...
В сълзи парещи, душата се давеше,
вече искам да знам "До кога?"

Все те чаках със трепет - не идваше...
Пак се спуска в очите нощта...
И на плесен моят дом замирисваше,
вятър виеше, в празна душа!

Плачех, молех и гълтах сълзите си...
Зъзнех в ъгъла, без топлина...
Избледняха, от очите, мечтите ми,
във нощта, не намерих звезда!

Във тъгата, не открих и душата ти...
С пръсти търсех във мрака следа...
"До кога"- питам аз, ще те чакам,
все разплакана, тъжна, сама?

Феникс